
Десет малки пеевчета похапваха добре,
задави се едното, сега са девет те.
Девет малки пеевчета до късно поседяха,
заспа едното непробудно и вече осем бяха.
Осем малки пеевчета пътуваха в Доспат,
едното там остана и върнаха се седем.
Седем малки пеевчета сякоха дърва,
съсече се едното, остана без глава.
Шест малки пеевчета гощаваха се с мед,
жилна го пчела едното – ето ти ги пет.
Пет малки пеевчета правото увлече,
едното стана съдия и четири са вече.
Четири малки пеевчета поеха по море,
заплесна се едно и три са само те.
Три малки пеевчета с животните играят,
мечокът смачка там едно, та две са най-накрая.
Две малки пеевчета подскачат край водата,
едно подхлъзна се на брега – такава му била съдбата.
Едно малко пеевче останало само,
обеси се и ето вече, че няма ни едно.“